Още преди години, когато търсех земя, бях обещала на дъщеря ми, че един ден пред спалнята ни ще има череша. И когато намерих къщата, която днес наричам Домът на Деви, първото нещо, което забелязах беше черешата пред спалнята. Всяка сутрин като отварям очи виждам нея – цъфнала през пролетта, натежала от плод през лятото, нежно пускаща листата си през есента и красиво оголена и снежна през зимата. И така, дали Душата ми е знаела за тази череша, не знам, но знам, че така разпознах къщата като правилната. А тя беше чакала 3 години, в които никой не я беше разпознал за своя. Беше дочакала точната подредба на небесните тела, срещата ми с човек, благодарение и на когото успях да я купя, моментът, в който бях продала апартамента си и разполагах с половината сума да я платя… Това е поредното доказателство, че което е за теб ще те чака, колкото е нужно…
Винаги съм искала да споделям благата си, затова реших да превърна Домът на Деви в дом за всеки, който търси блясъка в очите си. Това място е посветено на блясъка на Душите ни, които живеят в телата ни. Желанието ми е тук всеки да се докосне до безусловната любов на Душата си към личността, към тялото и да се завърне у дома си.
Добре дошли у дома. Това е дом за всеки търсещ. Едно пространство така близо и същевременно така далече от града. Единственият външен шум тук са песните на птиците, а гледката към цяла София и Витоша
Това е място, което мога да нарека дом, защото в него хората връщат пламъка в очите си. В крайна сметка стигнах до заключението, че Домът е състоянието, в което светлината струи от очите ти. Това пространство е покана за всеки да се завърне у дома, при себе си, което е чувството на принадлежност на тялото към Душата ни, а на Душата ни към Океана на Духа.